Японски китов Eubalaena glacialis japonica

Възрастните от японския кит достигат дължина от 18 метра и тежат повече от 100 тона. Женските са по-големи от мъжете, новородените китове имат дължина 5-6 метра. Японският кит се отличава с жилещо тяло, черен цвят с бели петна на коремната повърхност, отсъствието на перка, голяма трионка и извита долна устна.

На главата, над очите, зад дихателната дупка и около устата са повдигнати зони с груба кожа, наречени мазоли. От горната челюст висят два реда тъмни чинии. Опашката е широка, назъбена, черна с гладки ръбове. Те могат да извършат V-образен удар, достигащ 5 метра височина.

Разпространение

Намерени в умерените и субарктически води на Тихия океан. Той се простира от Япония и Русия на запад до Аляска и западния бряг на Северна Америка на изток. Китовете мигрират в високи ширини през лятото, но в ниски ширини и крайбрежни райони през зимата.

През лятото японският кит се намира в морето на Охотск, Беринговото море, около веригата на остров Алеут и в Аляския залив в Аляска. През зимата може да се намери в Японското море, Тайванския проток и Огасавара-Банто в западната част на Тихия океан.

Труд

Репродуктивните показатели, разпределението на природата, миграционните пътища и фуражните земи на японските китове са неизвестни. Въз основа на информацията, получена от населението на китовете по целия свят, Международната комисия Kitoboye (MKK) идентифицира четири категории местообитания:

Хранителни зони с висока плътност на крил, които китовете посещават през пролетта, лятото и есента. Те са разположени на високи ширини, където температурата на океана е хладна, а биологичните продукти са високи.
Зони, използвани за грижа за новородено. Те са в ниски ширини в плитки крайбрежни райони и заливи.
Зони на агрегиране на разсадник, където сестринските жени се хранят.
Мястото за разпространение, в което се осъществява периодът на брака. Разпространението най -често пада в зимния сезон.