Съдържание
Божурът назад - това е тревисто многогодишно. Коренишката се състои от цилиндрично пречистени корени от шпиндела кафяв кафяв. Височината на стъблото - от 60 до 80 cm. Листата са два пъти по -местни. Цвете с голяма форма, ярко розово. Не се разкрива през периода на цъфтеж, тъй като това е невъзможно поради силно изпечена форма.
Плодът на божура е ярко отворено мултилифло. Състои се от 3-5 листовки за много семе на съученици. Във всяка листовка има от 5 до 14 семена. Цъфтежът започва през май или през юни, плододавайки през август и септември.
Разпространение
Видовете се разпространяват в териториите на Приморски и Хабаровск, в Амур, Сахалин и еврейски автономни региони. На територията на Хабаровск се намира в долините на реките Амур и Юссури, както и в подножието на западните склонове на Сихоте-Алин хребет.
В района на Амур растението расте в повечето райони с изключение на Тинда, Сковородински и Магдагачински. На брега на татарния проток е известен в долините на Тумин, Копи, Бочи и Бейс Сомон реки. Извън Русия гледката е често срещана в Североизточен Китай, Корея и Япония.
Труд
Той расте по нежните склонове на хълмовете, плоски води, тераси за заливни равнини, реки и речни долини. Предпочита смърч -пичен, смесен, широколистен дъб -оксин -тери, както и кедър -хироколидни гори. По-рядко наблюдавани в смърчов камък-кафяви и смърчови гори. Намерено е еднолично и малки разхлабени популации.
Числа
Приблизителното население е 1000-5000 копия. Ограничаващите фактори включват:
- Използване за декоративни цели;
- копаене на коренища за лечебни суровини;
- обезлесяване и пожари;
- икономическо развитие на териториите;
- Повишено натоварване за отдих.
Сигурност
Божурът назад беше включен в червената книга на RSFSR. Намира се в Червените книги на територията на Хабаровск, районите Амур и Сахалин, както и в еврейския ао ао. Изгледът е включен в „Списъка на обектите ...“, изброен в червената книга на територията на Приморски.