Котешка змийска телескопа fallax

Змията на котката има малък размер, за разлика от други представители на класа. Общата дължина на тялото и опашката достига 100 cm. Прихващане на шийката на матката. Отстрани тялото е леко сплескано, а зеницата има вертикална форма. Предните ръбове на очите са свързани с челен щит, той е няколко пъти по -голям от подгласа. Зигоматичният щит е дълъг, задните ръбове докосват леко очите, формата е стеснена.

Върху тялото са разположени от 19 до 23 реда скали. Коремните щитове са около 240, а подсинтите са 74 двойки. Аналният щит е разделен на две части.

Отгоре тялото има светлосив, жълто-сиво или леко розово нюанс. Големи, леко наклонени, черно или кафеникаво-сиво петна са разположени на гърба. Между тях цветът на тялото е по -лек, отколкото на страничната повърхност. Отстрани има напречни ивици и малки петна. Някои представители на видовете нямат модел върху тялото или е слабо изразен.

Главата е монолна, на повърхността му има тъмно място със среден размер. От задния ръб до ъглите на устата минава лента с тъмен цвят. Котешки корем е лек, на повърхността му има малки разплитани много от които се сливат помежду си. Долната челюст има бял нюанс.

Дейността води както през нощта, така и през деня. В горещо време той предпочита да пълзи по -близо до здрача. На територията на Транскавказия от зимната хибернация излиза с началото на март, поддържайки своята дейност до септември. Котешката змия е пригодена за катерене по дървета, храсти, скали и стени на сгради. Отровен външен вид.

Разпространение

Котешка змия се разпространява на територията на Средиземноморието, Мала Азия, в Близкия изток, Сирия, Ливан, Ирак, Иран и Кавказ. В Русия малък брой пада на Дагестан.

Труд

Видът обитава скалните склонове, върху които се отбелязва присъствието на голяма растителност: билки и храсти. Змията на котката се намира в степи от планинския-цинатитичен тип, в полу-ниди. Редките популации намират подходящо местообитание в планинските гори.